На майка ми
Душата ми е като стар албум.
Препълнен с пожълтели страници.
Разлиствам бавно, лист по лист
Долитат мисли като ято птици.
Изплува образ, мил и скъп.
Една жена със поглед ясен.
Събрала мъдрост, страх и скръб
В един живот, живян, нелесен.
И ако имам раздвоение
се питам, как ли би постъпила?
Напук на моите съмнения
аз чувам мъдрите напътствия.
Понякога… макар насън..
Усещам липсата ти осезаемо
когато празниците идват.
Не ми остава нищо друго
освен във спомените да се скрия.
А ако имах миг поне
да те прегърна, за последно,
тогава моето сърце
от радост щеше да ликува.
Прости ми, мамо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Ангелова Всички права запазени
