24 jun 2017, 13:58  

На майка ми

  Poesía » Civil
922 0 5

           На майка ми

 

Чакаш със насълзени очи,

трепетно сърцето бие в мрака.

Далече е от тебе твоят син!

Далеч от роден дом, от родна стряха!

 

За кой ли път си будна през нощта

и тъй осъмваш със албум в ръцете?

Целуваш нежно снимчица една

и плахо я докосваш до сърцето.

 

От там те гледат топло две очи,

младеж усмихнат, с автомат на рамо.

Къде ли крачи той сега, в зори

по стръмните пътеки на Балкана?

;

Прибираш после стария албум,

усмивка нежна грейва на лицето.

Далеч от теб е твоят син, на юг.

Но винаги е близо до сърцето!

 

1980-1982г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...