24.06.2017 г., 13:58  

На майка ми

914 0 5

           На майка ми

 

Чакаш със насълзени очи,

трепетно сърцето бие в мрака.

Далече е от тебе твоят син!

Далеч от роден дом, от родна стряха!

 

За кой ли път си будна през нощта

и тъй осъмваш със албум в ръцете?

Целуваш нежно снимчица една

и плахо я докосваш до сърцето.

 

От там те гледат топло две очи,

младеж усмихнат, с автомат на рамо.

Къде ли крачи той сега, в зори

по стръмните пътеки на Балкана?

;

Прибираш после стария албум,

усмивка нежна грейва на лицето.

Далеч от теб е твоят син, на юг.

Но винаги е близо до сърцето!

 

1980-1982г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...