26 jun 2019, 14:22

На Майка ми...

  Poesía » Otra
1.2K 0 0

 

На Майка ми...

                 На светлата памет на Майка ми...

 

Понеже много скитах по Света

не ме дочака Майка ми... Умряла...

А зная, че било е с мисълта

за мене и „проклетата раздяла”...

 

Подарък носех отдалече, скъп,

а трябва да запаля днес свещица,

защото тя във вечния си път,

макар и непризната е: Светица...

 

Днес късно е дори да затъжá,

безсмислено е да се обвинявам,

че във Живота си аз бях мъжá,

а не синът, тя който заслужава!...

 

И гробът ѝ обрасъл е с трева,

че в този свят тук близък не останал

пред Паметта ѝ да сведе глава...

... А нямам право аз на прошка, Мамо,

 

защото обезсмислих Любовта

към теб, която носех в мен с годините,

щом ти си сѝ отѝшла от Света:

забравена от Бога и роднините!...

 

01.08.2016.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...