26 июн. 2019 г., 14:22

На Майка ми...

1.2K 0 0

 

На Майка ми...

                 На светлата памет на Майка ми...

 

Понеже много скитах по Света

не ме дочака Майка ми... Умряла...

А зная, че било е с мисълта

за мене и „проклетата раздяла”...

 

Подарък носех отдалече, скъп,

а трябва да запаля днес свещица,

защото тя във вечния си път,

макар и непризната е: Светица...

 

Днес късно е дори да затъжá,

безсмислено е да се обвинявам,

че във Живота си аз бях мъжá,

а не синът, тя който заслужава!...

 

И гробът ѝ обрасъл е с трева,

че в този свят тук близък не останал

пред Паметта ѝ да сведе глава...

... А нямам право аз на прошка, Мамо,

 

защото обезсмислих Любовта

към теб, която носех в мен с годините,

щом ти си сѝ отѝшла от Света:

забравена от Бога и роднините!...

 

01.08.2016.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...