На Майка ми...

На Майка ми...

                 На светлата памет на Майка ми...

Понеже много скитах по Света

не ме дочака Майка ми... Умряла...

А зная, че било е с мисълта

за мене и „проклетата раздяла”...

Подарък носех отдалече, скъп,

а трябва да запаля днес свещица,

защото тя във вечния си път,

макар и непризната е: Светица...

Днес късно е дори да затъжá,

безсмислено е да се обвинявам,

че във Живота си аз бях мъжá,

а не синът, тя който заслужава!...

И гробът ѝ обрасъл е с трева,

че в този свят тук близък не останал

пред Паметта ѝ да сведе глава...

... А нямам право аз на прошка, Мамо,

защото обезсмислих Любовта

към теб, която носех в мен с годините,

щом ти си сѝ отѝшла от Света:

забравена от Бога и роднините!...

01.08.2016.