Сред толкоз редове от мен написани
за верните-неверните мъже,
за мойте дни, май в черен час орисани
за теб-престъпно малко редове.
И все забравях аз таз стара истина,
че не предават твоите ръце,
че твойта обич е докрай и искрена,
че всичко даваш ми.... От мен пък взе
изречени в дни студени гневни думи,
които аз на чуждите спестих.
И с мълчание по-остро от куршуми
погубвах свойта светая светих! ...