6 may 2021, 0:09

На майка ми 

  Poesía » Otra
1110 4 9

Сред толкоз редове от мен написани

за верните-неверните мъже,

за мойте дни, май в черен час орисани

за теб-престъпно малко редове.

И все забравях аз таз стара истина,

че не предават твоите ръце,

че твойта обич е докрай и искрена,

че всичко даваш ми.... От мен пък взе

изречени в дни студени гневни думи,

които аз на чуждите спестих.

И с мълчание по-остро от куршуми

погубвах свойта светая светих!

Убивах те с очакване в нощ безсънна.

Защо това разбирам чак сега?

С мойто разкаяние не ще ти върна

спокойствието, мамо, и съня.

И исках да те възхваля с тези рими.

Уви, несъвършени днес са те!

Моля те, за всичко, мамо, ти прости ми

Тъй както ти  умееш-от сърце.

© Надежда Тодорова - НадиКа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря!
  • Прошката е израз на зрялост. Поздравления!
  • Благодаря на всичките за милите коментари. Вече 25 години откакто я няма майка ми. Все още боли и много ми липсва
  • " През твоя поглед опознах света,
    на който аз и досега се радвам.
    Държеше здрово моята ръка
    и никога не позволи да падна".
    Майката е свята!
  • Прекрасен стих. Може би стиха, който не написах, а трябваше. Майката винаги прощава, затова тя е най-святото нещо на света!
  • Много силен стих-изповед! Осъзнаване и молба за прошка към майката!
  • Много е силно! Развълнува ме и ти желая успех!
  • Когато майките ни си заминат, си даваме сметка и съжаляваме за много пропуснати неща, но е вече безвъзвратно. Развълнува ме написаното от теб. Желая ти успех, Наде!🌺
  • Много хубаво посвещение! Майката обича, прощава, преглъща всичко и в нейната прегръдка винаги може да се намери истинското спокойствие!
    Много ми хареса! Успех!
Propuestas
: ??:??