На майка ми
Сред толкоз редове от мен написани
за верните-неверните мъже,
за мойте дни, май в черен час орисани
за теб-престъпно малко редове.
И все забравях аз таз стара истина,
че не предават твоите ръце,
че твойта обич е докрай и искрена,
че всичко даваш ми.... От мен пък взе
изречени в дни студени гневни думи,
които аз на чуждите спестих.
И с мълчание по-остро от куршуми
погубвах свойта светая светих!
Убивах те с очакване в нощ безсънна.
Защо това разбирам чак сега?
С мойто разкаяние не ще ти върна
спокойствието, мамо, и съня.
И исках да те възхваля с тези рими.
Уви, несъвършени днес са те!
Моля те, за всичко, мамо, ти прости ми
Тъй както ти умееш-от сърце.
© Надежда Тодорова - НадиКа Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
15 място
Свързани произведения
Коментари
-
благодаря!
-
Прошката е израз на зрялост. Поздравления!
-
Благодаря на всичките за милите коментари. Вече 25 години откакто я няма майка ми. Все още боли и много ми липсва
-
" През твоя поглед опознах света,
на който аз и досега се радвам.
Държеше здрово моята ръка
и никога не позволи да падна".
Майката е свята! -
Прекрасен стих. Може би стиха, който не написах, а трябваше. Майката винаги прощава, затова тя е най-святото нещо на света!
-
Много силен стих-изповед! Осъзнаване и молба за прошка към майката!
-
Много е силно! Развълнува ме и ти желая успех!
-
Когато майките ни си заминат, си даваме сметка и съжаляваме за много пропуснати неща, но е вече безвъзвратно. Развълнува ме написаното от теб. Желая ти успех, Наде!🌺
-
Много хубаво посвещение! Майката обича, прощава, преглъща всичко и в нейната прегръдка винаги може да се намери истинското спокойствие!
Много ми хареса! Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
