На майка ми

Сред толкоз редове от мен написани

за верните-неверните мъже,

за мойте дни, май в черен час орисани

за теб-престъпно малко редове.

И все забравях аз таз стара истина,

че не предават твоите ръце,

че твойта обич е докрай и искрена,

че всичко даваш ми.... От мен пък взе

изречени в дни студени гневни думи,

които аз на чуждите спестих.

И с мълчание по-остро от куршуми

погубвах свойта светая светих!

Убивах те с очакване в нощ безсънна.

Защо това разбирам чак сега?

С мойто разкаяние не ще ти върна

спокойствието, мамо, и съня.

И исках да те възхваля с тези рими.

Уви, несъвършени днес са те!

Моля те, за всичко, мамо, ти прости ми

Тъй както ти  умееш-от сърце.