На майка ми
Сред толкоз редове от мен написани
за верните-неверните мъже,
за мойте дни, май в черен час орисани
за теб-престъпно малко редове.
И все забравях аз таз стара истина,
че не предават твоите ръце,
че твойта обич е докрай и искрена,
че всичко даваш ми.... От мен пък взе
изречени в дни студени гневни думи,
които аз на чуждите спестих.
И с мълчание по-остро от куршуми
погубвах свойта светая светих!
Убивах те с очакване в нощ безсънна.
Защо това разбирам чак сега?
С мойто разкаяние не ще ти върна
спокойствието, мамо, и съня.
И исках да те възхваля с тези рими.
Уви, несъвършени днес са те!
Моля те, за всичко, мамо, ти прости ми
Тъй както ти умееш-от сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тодорова - НадиКа Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
