16 oct 2024, 9:26

На майка ми

  Poesía
681 3 3

Без теб животът е различен:

безрадостен, без смях и весел звън.

И само слънцето наднича 

и всичко е като на сън.

 

Ще чезна в спомените мили,

душата ми ще тъне в мрак.

Ще чакам болката да мине,

ще викам името ти пак.

 

Да можех всеки ден да те сънувам,

да чувам топлия ти глас.

В сърцето ми бушува буря

 и зимата е пак на власт.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не бях скоро чел стиховете ти, Наташа! Много обич и топлота има в тях! Моите поздравления!
  • Благодаря ти много , Младене!
  • Какво по-хубаво и топло стихотворение за майка си може да напише една благодарна дъщеря. От него лъха голяма обич и страдание от раздялата с най-любимия човек. От личен опит, след загубата на родителите си, установих, че те заживяха още по-силно в сърцето ми, отколкото приживе.

    Поздравление, Наташа!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....