На майка ми

Poesía

672 3 3

Без теб животът е различен:

безрадостен, без смях и весел звън.

И само слънцето наднича

и всичко е като на сън.

Ще чезна в спомените мили,

душата ми ще тъне в мрак.

Ще чакам болката да мине,

ще викам името ти пак.

Да можех всеки ден да те сънувам,

да чувам топлия ти глас.

В сърцето ми бушува буря

и зимата е пак на власт.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Не бях скоро чел стиховете ти, Наташа! Много обич и топлота има в тях! Моите поздравления!

2025-05-01T10:49:15+03:00
absent (Наташа Биразова)

Благодаря ти много , Младене!

2024-10-16T18:41:42+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Какво по-хубаво и топло стихотворение за майка си може да напише една благодарна дъщеря. От него лъха голяма обич и страдание от раздялата с най-любимия човек. От личен опит, след загубата на родителите си, установих, че те заживяха още по-силно в сърцето ми, отколкото приживе.

Поздравление, Наташа!

2024-10-16T15:51:03+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0