Без теб животът е различен:
безрадостен, без смях и весел звън.
И само слънцето наднича
и всичко е като на сън.
Ще чезна в спомените мили,
душата ми ще тъне в мрак.
Ще чакам болката да мине,
ще викам името ти пак.
Да можех всеки ден да те сънувам,
да чувам топлия ти глас.
В сърцето ми бушува буря
и зимата е пак на власт.
© Наташа Биразова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
