16 окт. 2024 г., 09:26

На майка ми

668 3 3

Без теб животът е различен:

безрадостен, без смях и весел звън.

И само слънцето наднича 

и всичко е като на сън.

 

Ще чезна в спомените мили,

душата ми ще тъне в мрак.

Ще чакам болката да мине,

ще викам името ти пак.

 

Да можех всеки ден да те сънувам,

да чувам топлия ти глас.

В сърцето ми бушува буря

 и зимата е пак на власт.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Биразова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не бях скоро чел стиховете ти, Наташа! Много обич и топлота има в тях! Моите поздравления!
  • Благодаря ти много , Младене!
  • Какво по-хубаво и топло стихотворение за майка си може да напише една благодарна дъщеря. От него лъха голяма обич и страдание от раздялата с най-любимия човек. От личен опит, след загубата на родителите си, установих, че те заживяха още по-силно в сърцето ми, отколкото приживе.

    Поздравление, Наташа!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...