10 may 2017, 21:24

На майка ми с любов

  Poesía
3K 2 3

На майка ми с любов,

онази, която здравето си дава.

Бъди, мамо, изпълнена с благослов,

ето виж, нещо добро се задава.

 

На майка ми с любов,

винаги тръпнеща да ни види,

спокойно, мамо, чухме и твоя зов,

звънецът на вратата отново звъни.

 

И ето ни, мамо, на прага,

очаквайки твоите прегръдки,

толкова си ни, мамо, скъпа и блага,

без тебе душите ни се мъчат.

 

Винаги тръпнейки да ни чуеш,

нас, двете с кака

и да възкликнеш тогаз, мамо "а до вчера момичета бяха".

 

А ние, мамо, вкъщи да те чакаме,

с топла, вкусна вечеря,

да си припомним доброто старо време,

седнали навън, насред горската поляна.

 

Днес сме вече големи,

още малко и пътя ще си хванем,

сами, с пожелания благословени,

да чакаме теб, сега ще останем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...