На майка ми с любов,
онази, която здравето си дава.
Бъди, мамо, изпълнена с благослов,
ето виж, нещо добро се задава.
На майка ми с любов,
винаги тръпнеща да ни види,
спокойно, мамо, чухме и твоя зов,
звънецът на вратата отново звъни.
И ето ни, мамо, на прага,
очаквайки твоите прегръдки,
толкова си ни, мамо, скъпа и блага,
без тебе душите ни се мъчат.
Винаги тръпнейки да ни чуеш,
нас, двете с кака
и да възкликнеш тогаз, мамо "а до вчера момичета бяха".
А ние, мамо, вкъщи да те чакаме,
с топла, вкусна вечеря,
да си припомним доброто старо време,
седнали навън, насред горската поляна.
Днес сме вече големи,
още малко и пътя ще си хванем,
сами, с пожелания благословени,
да чакаме теб, сега ще останем.
© Диана Todos los derechos reservados