May 10, 2017, 9:24 PM

На майка ми с любов

  Poetry
3K 2 3

На майка ми с любов,

онази, която здравето си дава.

Бъди, мамо, изпълнена с благослов,

ето виж, нещо добро се задава.

 

На майка ми с любов,

винаги тръпнеща да ни види,

спокойно, мамо, чухме и твоя зов,

звънецът на вратата отново звъни.

 

И ето ни, мамо, на прага,

очаквайки твоите прегръдки,

толкова си ни, мамо, скъпа и блага,

без тебе душите ни се мъчат.

 

Винаги тръпнейки да ни чуеш,

нас, двете с кака

и да възкликнеш тогаз, мамо "а до вчера момичета бяха".

 

А ние, мамо, вкъщи да те чакаме,

с топла, вкусна вечеря,

да си припомним доброто старо време,

седнали навън, насред горската поляна.

 

Днес сме вече големи,

още малко и пътя ще си хванем,

сами, с пожелания благословени,

да чакаме теб, сега ще останем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...