На майка – моята мащеха
Ти знаеше, че думи в стихове редя
и неведнъж там плаках аз за мама –
ни в ред, ни в думичка се разпозна –
Прости ми! – всеки плаче за което няма.
А теб, те имам тука, на Земята, мамо,
има те в дома на детство ми тъжно.
В двора на сираци, ти пристъпи сàмо –
зася го с теменуги и стана някак южно.
С мириса на рохка, пръхкава земя,
в мен спомени нахлуват бавно, живо –
Виждам те – с мотика, шило във ръка –
теб, градската, и малко нисичка жена.
Знаеш ли? Аз още пазя първата жилетка,
изплетена от твоите ръце.
Помня, бях толкова проклета,
че дълго не отворих за тебе сърце.
Но помня – как ти разперваше ръце,
за да гушнеш с радост моето дете.
И чувствам как обичаш силно, от сърце
тъй порасналото ми, и вече мъж, момче.
Време! Време ми е да се Поклоня
пред Живота ти, а не за твойте грижи.
Изживя го – някак за едни деца,
макар не твои, благодарни докато сме живи!
Ренетка /както ме само ти ме наричаш/
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Колко си мила, Иржи! Благодаря ти!
-
Вече трупам грехове към теб,Ренета!Тоя стих ми беше попадал пред очите,но коментара съм оставила за после и така съм го забравила....Сега реших да те попрочета,въпреки,че вече е утре защото много ми харесва това,което пишеш....Аз не коментирам "просто така",а само който ме впечатли и вече ще го правя редовно при теб.Съпреживявам това,което прочетох тук,защото аз бях ,но от другата страна,и не получих благодарност,а напротив тормоз,когато бащата си отиде....Щастливи сте били вие и двете.Поздравлявам те и за стиха,който е прекрасен и за отношението ти!
-
Мила Рени, майка ти е благословена от Бог, като я е дарил с вас, и вие сте също благословени с такава майка ! Прегърни я силно и от мен!... Аз вече не мога да прегърна моята, изгубих я, още когато бях на 27г. Посветих ѝ стихотворение "На майка ми", няколко месеца преди да почине... Преди няколко години го публикувах в този сайт. А преди няколко месеца написах и също публикувах тук "При мама".
Радвай се, че майка ти е жива, грижете се една за друга! Бъдете здрави! -
Развълнува ме, Албена, много. Моята пък не е била благословена със свои от Бога, но се сдоби с три в наше лице. Благодаря ти от сърце! Бъди жива и здрава!
Васе, колко хубаво, че си била тук и колко хубав коментар! -
Рени, разплака ме!... Спомних си за моята майка, която се е омъжила за татко - вдовец с две деца, а тя - вдовица без деца. След една година съм се родила аз и така тя ни отгледа и изучи и тримата - мене, родната, и брат ми и сестра ми като свои... Бяхме щастливо семейство!
Прегръщам те и те поздравявам за това прекрасно посвещение! В любими. -
Никога не е късно да благодариш на някого,който заслужава .Представи си, че е нямаше.
Любимо! -
Благодаря ти, Латинке!
Благодаря и на поставилите в "Любими"! -
Не винаги имаме това, което ни се иска. Затова нека да благодарим на Бог затова, което имаме!
Поздравявам те, че навреме си се сетила да изкажеш благодарност на жената, която те е отгледала и обича! Грижите й за вас също заслужават уважение, защото грижата за другите означава Любов!
Прегръщам майка ти за всеотдайността й! -
Благодаря ви момичета! Да, освен, че го е прочела - го е поставила на една стена в голям формат - колаж със снимки на децата и внуците, които е отгледала...
-
Прекрасно. Не всеки има сърце да заобича неродни деца и те да му станат като родни. Хубаво е, че си го написала докато е жива... да я зарадваш, защото повечето хора оценяват след като загубят някой ⚘🌷
-
Много ми хареса, накрая вече ми текнаха сълзи!
Хубава и топла вечер! ❤ -
Трогателно и искрено посвещение! Браво, Рени!
-
Трогателно! Дано да го е прочела!
-
Благодаря на всички ви! Тя го заслужава.
-
Чудесно е....пълно с обич и много благодарност...
-
Много красиво посвещение. Поздравления, Рени!
-
Много Истинско!
-
Рени! Какво да кажа.... Тук направо оставяш читателя без думи със своята човешка изповед! Прегръдка и поздрав от мен!
-
Прекрасно посвещение!
-
Рени, почитания! Много трогателно, от сърце излято! Насълзи ме!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
