На Майката
Защо, Родино, стара и изтръпнала,
се гънеш тъй пред простия народ?
На огън и на бури не потръпнала,
предаваш се пред гнилия си плод.
Кръвта ни не попива вече жадно
във почвата ти – вечно плодородна.
С пикоч те ний поим сега най-нагло,
нарекли наглостта – любов народна.
Защо, Родино, плюта и отъпкана,
милееш за покварени чада?!
Те кръв са твоя, ала не са Българи!
Отдавна Българите са ти във плътта.
Езикът ти умира леко, фино,
пребит до смърт от твойте идиоти.
Мъжете ти мъже не са, Родино!...
... Но пък си пълна с Фейсбук патриоти.
Защо, Родино, тъй себеотдайна,
търпиш да те използват тез животни?!
Да пият от кръвта ти тъй омайна,
неблагодарни, гнусни пръчове, сиротни.
Търпи!... Че твойта вездесъща красота,
ценена само от забравен вече род,
ще разказва пак на твоите чада,
че някога си имала НАРОД!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Христов Todos los derechos reservados
