Mar 18, 2012, 8:37 PM

На Майката

  Poetry » Other
1.3K 0 7

Защо, Родино, стара и изтръпнала,
се гънеш тъй пред простия народ?
На огън и на бури не потръпнала,
предаваш се пред гнилия си плод.

Кръвта ни не попива вече жадно
във почвата ти – вечно плодородна.
С пикоч те ний поим сега най-нагло,
нарекли наглостта – любов народна.

Защо, Родино, плюта и отъпкана,
милееш за покварени чада?!
Те кръв са твоя, ала не са Българи!
Отдавна Българите са ти във плътта.

Езикът ти умира леко, фино,
пребит до смърт от твойте идиоти.
Мъжете ти мъже не са, Родино!...
... Но пък си пълна с Фейсбук патриоти.

Защо, Родино, тъй себеотдайна,
търпиш да те използват тез животни?!
Да пият от кръвта ти тъй омайна,
неблагодарни, гнусни пръчове, сиротни.

Търпи!... Че твойта вездесъща красота,
ценена само от забравен вече род,
ще разказва пак на твоите чада,
че някога си имала НАРОД!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми! Мисля че всички думи са точно на мястото си!
  • Най-важното е, че е искрено. Добро е и при желание може да се шлифова. Но, може да опиташ да излееш на сайта и позитивната си енергия, а?!
  • Благодаря на всички за мненията
    Отворен съм към градивната критика и ако го бях писал за да се доказвам, че съм ритмичен или имам много думи в речника сигурно щях да го редактирам.
    Уви, просто използвам сайта за да канализирам част от негативната си енергия, макар и неритмично и банално
  • Може да е патриотично, може да е истина, но на мен не ми хареса. Ритъмът е тромав, римите са банални и ми звучи в стил "лозунг". Съжалявам!
  • Ох, Сашееее.... четох и плаках... и аз постоянно си задавам твоите въпроси. Много силно си го написал, дано събуди някоя лоясала душа!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...