3 abr 2006, 10:23

на Малин

  Poesía
1.6K 0 9
Искаш ли да те обичам все така
и сърцето ми да тупка във ръцете ти?
Искаш ли да те целуна и да замълча,
да запечатам част от себе си в лицето ти?

Спомням си за първите ни срещи,
беше есен,а сега настъпва пролетта.
Спомням си зимните вечери-горещи,
сгушили се топличко разтапяхме леда.

Гледам снимката с чертите съвършенни,
и в очите ти събрани всички цветове,
подари ми мигове наистина вълшебни,
подари ми,истински щастливи-смехове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...