Apr 3, 2006, 10:23 AM

на Малин

  Poetry
1.6K 0 9
Искаш ли да те обичам все така
и сърцето ми да тупка във ръцете ти?
Искаш ли да те целуна и да замълча,
да запечатам част от себе си в лицето ти?

Спомням си за първите ни срещи,
беше есен,а сега настъпва пролетта.
Спомням си зимните вечери-горещи,
сгушили се топличко разтапяхме леда.

Гледам снимката с чертите съвършенни,
и в очите ти събрани всички цветове,
подари ми мигове наистина вълшебни,
подари ми,истински щастливи-смехове!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...