27 feb 2008, 17:01

На малката уличка

  Poesía » Otra
1.6K 0 1
 

На малката уличка

 

Тихата стая - с нечутите думи,

шумният град - с безкрайните улички,

самотният дом - с разбити илюзии...

Вятърът носи се... спомени сее.

 

Самотният дом на централната улица -

отекват в него гласове на покойници,

смехове и игри на невинни деца...

Останал е в паяжини и повехнали мечти.

 

Шумният град прикрива умората -

пулсират в него милиони коли,

задръстени всички по малките улички...

Прекресен е тътенът... животът кипи!

 

Тихата стая - с изглед към дворчето,

с розите, в чиито листа росата искри...

Навън е студено, а вътре гори...

Спокойствие и спомени през огледало пречупени.

 

Вятърът носи... спомени сее...

за безкрайните улички в шумния град,

за самотния дом с разбити илюзии,

за нечутите думи на тихата стая...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Тошева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...