27 feb 2008, 17:01

На малката уличка

  Poesía » Otra
1.6K 0 1
 

На малката уличка

 

Тихата стая - с нечутите думи,

шумният град - с безкрайните улички,

самотният дом - с разбити илюзии...

Вятърът носи се... спомени сее.

 

Самотният дом на централната улица -

отекват в него гласове на покойници,

смехове и игри на невинни деца...

Останал е в паяжини и повехнали мечти.

 

Шумният град прикрива умората -

пулсират в него милиони коли,

задръстени всички по малките улички...

Прекресен е тътенът... животът кипи!

 

Тихата стая - с изглед към дворчето,

с розите, в чиито листа росата искри...

Навън е студено, а вътре гори...

Спокойствие и спомени през огледало пречупени.

 

Вятърът носи... спомени сее...

за безкрайните улички в шумния град,

за самотния дом с разбити илюзии,

за нечутите думи на тихата стая...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Тошева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....