На малката уличка
Тихата стая - с нечутите думи,
шумният град - с безкрайните улички,
самотният дом - с разбити илюзии...
Вятърът носи се... спомени сее.
Самотният дом на централната улица -
отекват в него гласове на покойници,
смехове и игри на невинни деца...
Останал е в паяжини и повехнали мечти.
Шумният град прикрива умората -
пулсират в него милиони коли,
задръстени всички по малките улички...
Прекресен е тътенът... животът кипи!
Тихата стая - с изглед към дворчето,
с розите, в чиито листа росата искри...
Навън е студено, а вътре гори...
Спокойствие и спомени през огледало пречупени.
Вятърът носи... спомени сее...
за безкрайните улички в шумния град,
за самотния дом с разбити илюзии,
за нечутите думи на тихата стая...
© Бианка Тошева Всички права запазени