На малката уличка

Тихата стая - с нечутите думи,

шумният град - с безкрайните улички,

самотният дом - с разбити илюзии...

Вятърът носи се... спомени сее.

Самотният дом на централната улица -

отекват в него гласове на покойници,

смехове и игри на невинни деца...

Останал е в паяжини и повехнали мечти.

Шумният град прикрива умората -

пулсират в него милиони коли,

задръстени всички по малките улички...

Прекресен е тътенът... животът кипи!

Тихата стая - с изглед към дворчето,

с розите, в чиито листа росата искри...

Навън е студено, а вътре гори...

Спокойствие и спомени през огледало пречупени.

Вятърът носи... спомени сее...

за безкрайните улички в шумния град,

за самотния дом с разбити илюзии,

за нечутите думи на тихата стая...