15 dic 2006, 18:39

на мама 

  Poesía
834 0 5

Когато с теб стоим и разговаряме,
споделяме тайни или просто мълчим,
усещам, че все повече се опознаваме
и една друга учим се да се крепим.

Аз знам, че имаш нужда
да чуваш:"обичам те, мамо",
за мен нивга не ще бъдеш чужда,
до теб винаги ще е моето рамо.

Не се отчайвай, ще дойде време,
когато и ние ще открием радостта,
и знай, че никой от мен не ще те отнеме,
двете заедно ще се изправим пред света.

Не искам вече в твоите топли, кафяви очи
да гледам как напират лютиви сълзи!
Желая сърцето ти да е пълно с мечти,
да си щастлива и винаги до мене да си!

© Насето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??