15 дек. 2006 г., 18:39

на мама

976 0 5

Когато с теб стоим и разговаряме,
споделяме тайни или просто мълчим,
усещам, че все повече се опознаваме
и една друга учим се да се крепим.

Аз знам, че имаш нужда
да чуваш:"обичам те, мамо",
за мен нивга не ще бъдеш чужда,
до теб винаги ще е моето рамо.

Не се отчайвай, ще дойде време,
когато и ние ще открием радостта,
и знай, че никой от мен не ще те отнеме,
двете заедно ще се изправим пред света.

Не искам вече в твоите топли, кафяви очи
да гледам как напират лютиви сълзи!
Желая сърцето ти да е пълно с мечти,
да си щастлива и винаги до мене да си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Насето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....