15.12.2006 г., 18:39

на мама

980 0 5

Когато с теб стоим и разговаряме,
споделяме тайни или просто мълчим,
усещам, че все повече се опознаваме
и една друга учим се да се крепим.

Аз знам, че имаш нужда
да чуваш:"обичам те, мамо",
за мен нивга не ще бъдеш чужда,
до теб винаги ще е моето рамо.

Не се отчайвай, ще дойде време,
когато и ние ще открием радостта,
и знай, че никой от мен не ще те отнеме,
двете заедно ще се изправим пред света.

Не искам вече в твоите топли, кафяви очи
да гледам как напират лютиви сълзи!
Желая сърцето ти да е пълно с мечти,
да си щастлива и винаги до мене да си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Насето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...