11 may 2015, 18:12

На мама

  Poesía » Otra
583 0 0

Там, където теб вече те няма,

всички предмети сега ми говорят.

И аз ги докосвам и шепна ти: "Мамо,

добре ли живееш в далечното Горе?"

 

Дано не изпитваш ни скръб, нито болка.

Дано се разхождаш из райски градини.

Дано не усещаш как страдаме, колко,

когато те молим: "Мамо, прости ни!"

 

Понякога просто надолу поглеждай

сред хорската мъка и нас да ни видиш.

По гълъб изпращай ни малко надежда

и вяра изпращай ни без да се свидиш.

 

Знам, твоята обич все още ни топли,

от грешки ни пази и дава ни сили.

Безкрайни са нашите сълзи и вопли.

Безкрайни пространства са ни разделили.

 

Но ние ще дойдем при тебе в Безкрая.

А ти ще ни срещнеш така обичливо...

Спокойни сме. Някъде чакаш ни. Знаем,

че всеки при мама накрая отива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...