На мама
Там, където теб вече те няма,
всички предмети сега ми говорят.
И аз ги докосвам и шепна ти: "Мамо,
добре ли живееш в далечното Горе?"
Дано не изпитваш ни скръб, нито болка.
Дано се разхождаш из райски градини.
Дано не усещаш как страдаме, колко,
когато те молим: "Мамо, прости ни!"
Понякога просто надолу поглеждай
сред хорската мъка и нас да ни видиш.
По гълъб изпращай ни малко надежда
и вяра изпращай ни без да се свидиш.
Знам, твоята обич все още ни топли,
от грешки ни пази и дава ни сили.
Безкрайни са нашите сълзи и вопли.
Безкрайни пространства са ни разделили.
Но ние ще дойдем при тебе в Безкрая.
А ти ще ни срещнеш така обичливо...
Спокойни сме. Някъде чакаш ни. Знаем,
че всеки при мама накрая отива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени