Там, където теб вече те няма,

всички предмети сега ми говорят.

И аз ги докосвам и шепна ти: "Мамо,

добре ли живееш в далечното Горе?"

Дано не изпитваш ни скръб, нито болка.

Дано се разхождаш из райски градини.

Дано не усещаш как страдаме, колко,

когато те молим: "Мамо, прости ни!"

Понякога просто надолу поглеждай

сред хорската мъка и нас да ни видиш.

По гълъб изпращай ни малко надежда

и вяра изпращай ни без да се свидиш.

Знам, твоята обич все още ни топли,

от грешки ни пази и дава ни сили.

Безкрайни са нашите сълзи и вопли.

Безкрайни пространства са ни разделили.

Но ние ще дойдем при тебе в Безкрая.

А ти ще ни срещнеш така обичливо...

Спокойни сме. Някъде чакаш ни. Знаем,

че всеки при мама накрая отива...