11 мая 2015 г., 18:12

На мама

584 0 0

Там, където теб вече те няма,

всички предмети сега ми говорят.

И аз ги докосвам и шепна ти: "Мамо,

добре ли живееш в далечното Горе?"

 

Дано не изпитваш ни скръб, нито болка.

Дано се разхождаш из райски градини.

Дано не усещаш как страдаме, колко,

когато те молим: "Мамо, прости ни!"

 

Понякога просто надолу поглеждай

сред хорската мъка и нас да ни видиш.

По гълъб изпращай ни малко надежда

и вяра изпращай ни без да се свидиш.

 

Знам, твоята обич все още ни топли,

от грешки ни пази и дава ни сили.

Безкрайни са нашите сълзи и вопли.

Безкрайни пространства са ни разделили.

 

Но ние ще дойдем при тебе в Безкрая.

А ти ще ни срещнеш така обичливо...

Спокойни сме. Някъде чакаш ни. Знаем,

че всеки при мама накрая отива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...