На мама
Незаменима и единствена остана,
истинска и толкова желана,
в твоята прегръдка топла и мечтана,
аз идвам да поплача мила мамо.
Да приютиш душата ми с тази рана,
нанесена от хорска злоба неразбрана,
и укори неблагодарни да забравя
и помисли нелепи в миналото да оставя.
И смисъл друг да видя пак в нещата,
по-хубав и различен от тъгата,
и краските отровни да изчезнат в тъмнината,
да мога да се вдигна отново от земята.
Днес твойте думи как ме съживяват,
отново обич и надежда ми даряват,
какво аз друго мога да ти кажа,
освен, че те обичам много, мамо!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
