странница (Сеси)
200 7162
6 dic 2008, 20:43

На мама 

  Poesía
667 0 10

Незаменима и единствена остана,

истинска и толкова желана,

в твоята прегръдка топла и мечтана,

аз идвам да поплача мила мамо.

 

Да приютиш душата ми с тази рана,

нанесена от хорска злоба неразбрана,

и укори неблагодарни да забравя

и помисли нелепи в миналото да оставя.

 

И смисъл друг да видя пак в нещата,

по-хубав и различен от тъгата,

и краските отровни да изчезнат в тъмнината,

да мога да се вдигна отново от земята. 

 

Днес твойте думи как ме съживяват,

отново обич и надежда ми даряват,

какво аз друго мога да ти кажа,

освен, че те обичам много, мамо!

© Сеси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??