На мама
Незаменима и единствена остана,
истинска и толкова желана,
в твоята прегръдка топла и мечтана,
аз идвам да поплача мила мамо.
Да приютиш душата ми с тази рана,
нанесена от хорска злоба неразбрана,
и укори неблагодарни да забравя
и помисли нелепи в миналото да оставя.
И смисъл друг да видя пак в нещата,
по-хубав и различен от тъгата,
и краските отровни да изчезнат в тъмнината,
да мога да се вдигна отново от земята.
Днес твойте думи как ме съживяват,
отново обич и надежда ми даряват,
какво аз друго мога да ти кажа,
освен, че те обичам много, мамо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сеси Всички права запазени
