4 dic 2006, 19:48  

На Мариана II 

  Poesía
665 0 5

Реших да пея тази нощ

на твоя праг  о, Мариана!

Лицето ти, е остър нож –

в сърцето ми, отваря рана.

 

Душата ми, сега е стон

и пърха тя във дивен полет.

В сърцето ми, назрява тон

и пее той с гласа, на пролет.

 

Живее миг и обещава 

очи красиви, устни топли,

тела горещи, като лава,

незабравими, страстни нощи.

 

Но, сън –

илюзии това са...

Къде са устните горещи?

Къде са чувствата?

На плява,

обръщат се мечти

и вещи.

 

Обичам те!

Това е всичко.


Обичам те –

о, Мариана!


Но, нека щастие едничко,

за тебе, този стих остане.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??