На Мариана II
Реших да пея тази нощ
на твоя праг – о, Мариана!
Лицето ти, е остър нож –
в сърцето ми, отваря рана.
Душата ми, сега е стон
и пърха тя във дивен полет.
В сърцето ми, назрява тон
и пее той с гласа, на пролет.
Живее миг и обещава –
очи красиви, устни топли,
тела горещи, като лава,
незабравими, страстни нощи.
Но, сън –
илюзии това са...
Къде са устните горещи?
Къде са чувствата?
На плява,
обръщат се мечти
и вещи.
Обичам те!
Това е всичко.
Обичам те –
о, Мариана!
Но, нека щастие едничко,
за тебе, този стих остане.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
