30 ago 2007, 15:23

На Мария 

  Poesía
658 0 5
 

Когато зората лицето целува

и изпрати звездите да спят,

а духа ти нежно танцува,

нека очите, красиви, блестят.


Когато слънцето тебе докосне,

а с лъчите по снагата пълзи,

тичай с вятъра, дива и боса,

всяка фибра от теб да пламти.


Когато нощта те с обич обгърне

и поръси леглото с звезди,

нека някой с любов те прегърне -

зведата тогаз ще си ти.

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??