Когато зората лицето целува
и изпрати звездите да спят,
а духа ти нежно танцува,
нека очите, красиви, блестят.
Когато слънцето тебе докосне,
а с лъчите по снагата пълзи,
тичай с вятъра, дива и боса,
всяка фибра от теб да пламти.
Когато нощта те с обич обгърне
и поръси леглото с звезди,
нека някой с любов те прегърне -
зведата тогаз ще си ти.
© Зл Павлова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
