На Мария
Когато зората лицето целува
и изпрати звездите да спят,
а духа ти нежно танцува,
нека очите, красиви, блестят.
Когато слънцето тебе докосне,
а с лъчите по снагата пълзи,
тичай с вятъра, дива и боса,
всяка фибра от теб да пламти.
Когато нощта те с обич обгърне
и поръси леглото с звезди,
нека някой с любов те прегърне -
зведата тогаз ще си ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зл Павлова Всички права запазени
