на Марияна

Щом смееш се, светът се смей 

и щастието в мен прелива.

Недей да плачеш ти за мен,

аз вечно твой ще бъда, мила

Марияна!

Не се съмнявай и за миг,

че имаш любовта ми.

Заспивай кротко в късен час,

сънувай младостта ни,

Марияна.

Сънувай нашите деца -

като  ангели красиви.

Хвани ги здраво за ръка,

целувай ги безспирно,

Марияна.

Пази ги ти от зло и грях,

от завист и омраза.

На Бог за тях моли се ти.

Разкъсвай се и страдай,

Марияна.

Да викаш искаш, но - уви -

само тихо-тихо хлипаш.

Докосваш пак лицето ми,

отново ще заспиш ли,

Марияна?

Събуждаш се изкъпана в 

сълзите си тъй бистри.

Целуваш ти косите ми.

Денят ни толкоз чист е,

Марияна.

И няма връщане назад

аз вечно твой ще бъда.

И в болка, и във тежки дни

ще бъдем само двама,

Марияна.

До мене щом оставаш ти,

тук всичко е възможно.

Светът направи по-добър.

Бог да те закриля,

Марияна!