На Марияна
на Марияна
Щом смееш се, светът се смей
и щастието в мен прелива.
Недей да плачеш ти за мен,
аз вечно твой ще бъда, мила
Марияна!
Не се съмнявай и за миг,
че имаш любовта ми.
Заспивай кротко в късен час,
сънувай младостта ни,
Марияна.
Сънувай нашите деца -
като ангели красиви.
Хвани ги здраво за ръка,
целувай ги безспирно,
Марияна.
Пази ги ти от зло и грях,
от завист и омраза.
На Бог за тях моли се ти.
Разкъсвай се и страдай,
Марияна.
Да викаш искаш, но - уви -
само тихо-тихо хлипаш.
Докосваш пак лицето ми,
отново ще заспиш ли,
Марияна?
Събуждаш се изкъпана в
сълзите си тъй бистри.
Целуваш ти косите ми.
Денят ни толкоз чист е,
Марияна.
И няма връщане назад
аз вечно твой ще бъда.
И в болка, и във тежки дни
ще бъдем само двама,
Марияна.
До мене щом оставаш ти,
тук всичко е възможно.
Светът направи по-добър.
Бог да те закриля,
Марияна!
© Ради Минчев All rights reserved.
Има много любов,болка, всеотдаване,истинност и топлота в този стиха!И като си помисля, че е писан за майка ми