19 jul 2016, 18:47  

На мен обречена 

  Poesía » De amor
392 0 6

Аз те чаках – беше вдъхновение.

Сънувах нощем твоите черти

и твоето примамливо видение –

да те позная като дойдеш ти.

 

Запомнил до детайли своя сън,

търсих те в лицата на момичета,

които се разхождаха навън…

Никое на тебе не приличаше.

 

Но вярвах аз, че някъде те има

и че при мен ще дойдеш отдалече –

прекрасна, огнена, неустоима,

от моя сън, на мен обречена.

 

Да ме прощава Робърт Бърнс, но ти

леглото всяка вечер ми постилаш.

И след години във очите ти блести

все същата любов, с която ме опиваш.

 

19. 07. 2016 г.

Русе

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??