Jul 19, 2016, 6:47 PM  

На мен обречена 

  Poetry » Love
438 0 6

Аз те чаках – беше вдъхновение.

Сънувах нощем твоите черти

и твоето примамливо видение –

да те позная като дойдеш ти.

 

Запомнил до детайли своя сън,

търсих те в лицата на момичета,

които се разхождаха навън…

Никое на тебе не приличаше.

 

Но вярвах аз, че някъде те има

и че при мен ще дойдеш отдалече –

прекрасна, огнена, неустоима,

от моя сън, на мен обречена.

 

Да ме прощава Робърт Бърнс, но ти

леглото всяка вечер ми постилаш.

И след години във очите ти блести

все същата любов, с която ме опиваш.

 

19. 07. 2016 г.

Русе

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??