На мен обречена
Аз те чаках – беше вдъхновение.
Сънувах нощем твоите черти
и твоето примамливо видение –
да те позная като дойдеш ти.
Запомнил до детайли своя сън,
търсих те в лицата на момичета,
които се разхождаха навън…
Никое на тебе не приличаше.
Но вярвах аз, че някъде те има
и че при мен ще дойдеш отдалече –
прекрасна, огнена, неустоима,
от моя сън, на мен обречена.
Да ме прощава Робърт Бърнс, но ти
леглото всяка вечер ми постилаш.
И след години във очите ти блести
все същата любов, с която ме опиваш.
19. 07. 2016 г.
Русе
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
