На метър и десет от Рая
На метър и десет от Рая
на двегодишния Лeo и на болката в очите му, когато възкликна: "Ама то не си отваря устата! "
Мечéто не пее, мъниче!
Аз бях... Не го гледай тъй жално!
Поредна загадка-разкрита.
Поредна магия - умряла.
Нали ден и нощ си мечтаеш
да станеш такъв, като тати:
голям, могъщ, силен, всезнаещ,
човек-властелин на Земята.
Това е цената ни жалка
на всяко стъпало нагоре:
едно детско чудо по малко,
сменено с една отговорност.
Наш дядо Адам е виновен!
И той искал всичко да знае,
затуй скришом хапнал от плода
и той час изхвръкнал от Рая...
Но ти спи, сега, да пораснеш!
Остават ти метър и десет
да станеш висок като татко,
светът да е малък и тесен!
Не ще е по-лесен, мъниче!
Растежът е стръмен, усоен
и всичко е все по-различно,
когато вървиш по-нагоре.
Поредна загадка разкрита
отваря врата на сто други.
И цял живот нещо се питаш
и тичаш към новото чудо...
Заспивай! Не бързай да знаеш
как питат бащите горещо!
Hа метър и десет от Рая...
Все гладни... Все дъвчещи нещо...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Божилова Todos los derechos reservados
