Tourniquet (Тя)
16 66
21 mar 2005, 1:09

(На Милен) 

  Poesía
1360 0 4
А аз крещях на Бог,
повтаряйки отчаяно името ти ...
Опитвах се да те изтръгна от него
и да те скрия ... за себе си ...
За всички онези,
които останахме след теб.
Днес е вече късно .
Ти отмина, аз мълча ...
Живея в непрестанна мъка
и отчаяно търся лицето ти,
потънало завинаги в света на сенките ...
Отблясъците на светлата ти усмивка
светват за миг край нас
докато вървим по лъскавите
черни плочки
на мокрите
дъждовни улици
на осиротелия град,
заслушан тревожно да чуе
сред нашите стъпки и твоите..
Няма те ... и нищо не може да те върне,
за да ни дадеш малко от твоя покой
и една последна усмивка...
А гневните ни, скрити
тихи сълзи
се смесват със студения дъжд
и крещят безмълвни името ти ...

© Тя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря и на joanna_vas от все сърце ...
    Аз също мисля че всичко негово живее в мен ... и това е единственото което ме държи .
  • Благодаря ти , Мими , ти си човекът който винаги ме стимулира да продължавам да пиша !
  • Боже, каква неописуема болка - смарзи ме ...
    Но името му е в теб - то живее в теб...остава...
  • много дьлбоко и ськровенно, браво, радвам се за твоя талант
Propuestas
: ??:??