Tourniquet
16 el resultado
Завлече ме... Опитах се да се дръпна и така раздра ръката ми до кръв... Задържа ме. Започнах да се задъхвам, а сълзите ми бяха готови да се проронят. Замръзнали от леденият вятър, над нас се поклащаха, побелели, тополите. И твоите вежди бяха бели, а под тях зелените очи ме гледаха с най-заскреженият ...
  1177 
(художествена измислица, изплетена с обич за теб)
Майка ми плачеше пред огледалото.
Отидох зад нея, уплашено да погаля раменете й.
Тогава тя вдигна глава и нейното отражение се усмихна
през сълзи на моето ...
  1021 
- Напускам те.
Едната му вежда мръдна нервно. Красивите прави вежди неразбиращо се свиха.
- Какво?
- Отивам си. Сбогом.
- Напускаш ме? Защо, по дяволите?! ...
  1443 
Тя
влезе
безшумно
и отне
същността ...
  1035 
Замислено и тихо момче
с големи тъжни очи,
чийто поглед прониква в мен
и нежно ме разтърсва
с неосъзнатата си чувственост. ...
  1068 
А аз крещях на Бог,
повтаряйки отчаяно името ти ...
Опитвах се да те изтръгна от него
и да те скрия ... за себе си ...
За всички онези, ...
  1387 
Тя се будеше всеки ден с ясно съзнание за това, което я очаква - отново тази тъпа, съсипваща болка… Дали заради есента, която бе настъпила като зловещ повей, носещ усещане за край, или заради наближаващата зима, която сякаш идваше да каже - “След мен нищо вече няма да е същото…“. Но то отдавна не бе ...
  1509 
( След дълги вътрешни борби така и не се осмелих да нарека това произведение "ЛЮБОВ"... )
Кое е по-грешно? Това, че аз те искам или това, че ти ме искаш дори по-силно? Искам те изцяло и напълно, реален и ... мой. И всъщност най-боли от факта, че би могъл да бъдеш. Но други две очи ме даряват с безкр ...
  2489 
Мамо ...
Мамо, съжалявам че ти виках !
Мамо , не те мразя . Обичам те повече от всичко друго на света ...
Мамо , защо винаги се получава така ? Дали жестокостта на дъщеря ти е толкова голяма , че тя не може да пощади дори собствената си майка ? Увлечена в собствената си горчивина и мъка , твърде чес ...
  7526 
Какво да търся повече от тебе ?
Нали на друг душата си дарих.
Нали викът ми, вече непотребен,
за тебе си остана просто вик?
Но всъщност той ти носеше събрани ...
  1501 
Самотен идваш, за да ти прости.
Думи стари в раните й чоплят.
Ръцете ти - треперещи листа -
не могат нейните ръце да стоплят.
Очите ти - студени капки дъжд ...
  1109 
Цигарата димеше в пепелника пред нея, а неговата беше в ръката му. Един кичур изсветляла кестенява коса падаше небрежно, закривайки отчасти лицето й и хвърляше бегла сянка върху мрачните й, тъмни очи .
Не говореха. Сякаш думите бяха излишни пред предстоящата раздяла. Той заминаваше утре, а тя за пръ ...
  1660 
Някой хвана ръката ми миг преди да изкача на един дъх стълбите към училищния вход на първия учебен ден.
Обърнах се , усмихвайки се щастливо , готова да срещна приятелско лице.
- Мила ...
Анита ме гледаше по - бяла от платно , устните й на няколко пъти трепнаха , опитвайки се да кажат нещо . Вече не ...
  2282  13 
Той озаряваше раненото небе ,
превръщайки го в прекрасен сън ...
Аз помня тази светлосиня усмивка
тя още ме стряска в съня ми ,
а денем я виждам около себе си - ...
  1472 
На Лора
Тук отдавна не грее слънце, а властната тъма навява студ и безпокойство. Тясно е и една плътна, твърда стена обвива всичко наоколо. Любов, усмивки, разум не съществуват. Това е просто затвор на съзнанието, жестока тъмница на душата, създадена от собствения ми страх.
Мога да тръгна покрай сте ...
  2699 
Аз дълго се борих с това ,
опитвайки се само с обич да те накарам
да повярваш в безусловното на душата ми.
Но ето ти отново изтръгваш гневно
всяка добра мисъл за теб , ...
  1181 
Propuestas
: ??:??