^PePiTa^ (Петя Маринова) ^PePiTa^ (Петя Маринова)
3
16 oct 2007, 16:24

На моето училище...

  Poesía
19.6K 0 16
                                              

Сред стените ти кънти все още

звънкия ми детски смях.

Кажи, Училище, защо не може

да стана мъничка, каквато бях?!?


По чиновете моята следа личи

и последни думи за СБОГОМ на дъската.

На раздяла тежко е! Мълчим...!!!

Свели тъжно пред теб главата.


Не искам да си тръгвам вече,

оставям тук най-скъпите години.

Училищен звънец зове далече,

върнете се, спомени мили.

 

Дари ме с храна духовна,

направи от хлапето истински човек.

Вече съм  жена горда и свободна

и това дължа на теб!


Зад вратите ти, училище свидно,

остават толкова блянове скрити.

Ще заплача. Не е обидно...!!!

Заслужава си!!! БЛАГОДАРЯ ТИ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Маринова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Пете, иди на барчето до трета поликлиника на кафенце, питай за Маргарита Каларашева. Мисля, че има за какво да си похортувате! Кр Дяков.
  • phobia (Златина)
    phobia (Златина)
    Леле, страхотно е, браво!
  • 3y3ka (Зузка)
    3y3ka (Зузка)
    Много ми хареса!!
    Поздрав!
  • ^PePiTa^ (Петя Маринова)
    ^PePiTa^ (Петя Маринова)
    Благодаря за коментарчетата и се радвам,че оценявате стиха
  • jantreya (Валентина Шейтанова)
    jantreya (Валентина Шейтанова)
    Браво!Хубав стих за училището си написала!
    Аз отдавна вече забравих какво е да си ученичка,но ти ми припомни.
    Добре дошла и още много стихове!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0