^PePiTa^ (Петя Маринова) ^PePiTa^ (Петя Маринова)
3
16 oct 2007, 16:24

На моето училище...

  Poesía
19.6K 0 16
                                              

Сред стените ти кънти все още

звънкия ми детски смях.

Кажи, Училище, защо не може

да стана мъничка, каквато бях?!?


По чиновете моята следа личи

и последни думи за СБОГОМ на дъската.

На раздяла тежко е! Мълчим...!!!

Свели тъжно пред теб главата.


Не искам да си тръгвам вече,

оставям тук най-скъпите години.

Училищен звънец зове далече,

върнете се, спомени мили.

 

Дари ме с храна духовна,

направи от хлапето истински човек.

Вече съм  жена горда и свободна

и това дължа на теб!


Зад вратите ти, училище свидно,

остават толкова блянове скрити.

Ще заплача. Не е обидно...!!!

Заслужава си!!! БЛАГОДАРЯ ТИ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Маринова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Пете, иди на барчето до трета поликлиника на кафенце, питай за Маргарита Каларашева. Мисля, че има за какво да си похортувате! Кр Дяков.
  • phobia (Златина)
    phobia (Златина)
    Леле, страхотно е, браво!
  • 3y3ka (Зузка)
    3y3ka (Зузка)
    Много ми хареса!!
    Поздрав!
  • ^PePiTa^ (Петя Маринова)
    ^PePiTa^ (Петя Маринова)
    Благодаря за коментарчетата и се радвам,че оценявате стиха
  • jantreya (Валентина Шейтанова)
    jantreya (Валентина Шейтанова)
    Браво!Хубав стих за училището си написала!
    Аз отдавна вече забравих какво е да си ученичка,но ти ми припомни.
    Добре дошла и още много стихове!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0