^PePiTa^ (Петя Маринова) ^PePiTa^ (Петя Маринова)
3
Oct 16, 2007, 4:24 PM

На моето училище...

  Poetry
19.6K 0 16
                                              

Сред стените ти кънти все още

звънкия ми детски смях.

Кажи, Училище, защо не може

да стана мъничка, каквато бях?!?


По чиновете моята следа личи

и последни думи за СБОГОМ на дъската.

На раздяла тежко е! Мълчим...!!!

Свели тъжно пред теб главата.


Не искам да си тръгвам вече,

оставям тук най-скъпите години.

Училищен звънец зове далече,

върнете се, спомени мили.

 

Дари ме с храна духовна,

направи от хлапето истински човек.

Вече съм  жена горда и свободна

и това дължа на теб!


Зад вратите ти, училище свидно,

остават толкова блянове скрити.

Ще заплача. Не е обидно...!!!

Заслужава си!!! БЛАГОДАРЯ ТИ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Пете, иди на барчето до трета поликлиника на кафенце, питай за Маргарита Каларашева. Мисля, че има за какво да си похортувате! Кр Дяков.
  • phobia (Златина)
    phobia (Златина)
    Леле, страхотно е, браво!
  • 3y3ka (Зузка)
    3y3ka (Зузка)
    Много ми хареса!!
    Поздрав!
  • ^PePiTa^ (Петя Маринова)
    ^PePiTa^ (Петя Маринова)
    Благодаря за коментарчетата и се радвам,че оценявате стиха
  • jantreya (Валентина Шейтанова)
    jantreya (Валентина Шейтанова)
    Браво!Хубав стих за училището си написала!
    Аз отдавна вече забравих какво е да си ученичка,но ти ми припомни.
    Добре дошла и още много стихове!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0