На моето училище...

Поэзия

19.6K 0 16

Сред стените ти кънти все още

звънкия ми детски смях.

Кажи, Училище, защо не може

да стана мъничка, каквато бях?!?

По чиновете моята следа личи

и последни думи за СБОГОМ на дъската.

На раздяла тежко е! Мълчим...!!!

Свели тъжно пред теб главата.

Не искам да си тръгвам вече,

оставям тук най-скъпите години.

Училищен звънец зове далече,

върнете се, спомени мили.

Дари ме с храна духовна,

направи от хлапето истински човек.

Вече съм жена горда и свободна

и това дължа на теб!

Зад вратите ти, училище свидно,

остават толкова блянове скрити.

Ще заплача. Не е обидно...!!!

Заслужава си!!! БЛАГОДАРЯ ТИ!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Пете, иди на барчето до трета поликлиника на кафенце, питай за Маргарита Каларашева. Мисля, че има за какво да си похортувате! Кр Дяков.

2011-06-24T11:18:04+03:00
phobia (Златина)

Леле, страхотно е, браво!

2009-05-17T18:00:59+03:00
3y3ka (Зузка)

Много ми хареса!!
Поздрав!

2007-12-15T11:35:32+02:00
^PePiTa^ (Петя Маринова)

Благодаря за коментарчетата и се радвам,че оценявате стиха

2007-10-17T18:19:01+03:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Браво!Хубав стих за училището си написала!
Аз отдавна вече забравих какво е да си ученичка,но ти ми припомни.
Добре дошла и още много стихове!

2007-10-17T11:20:57+03:00