16.10.2007 г., 16:24 ч.

На моето училище... 

  Поезия
4.9 / 11
19379 0 16
Сред стените ти кънти все още
звънкия ми детски смях.
Кажи, Училище, защо не може
да стана мъничка, каквато бях?!?
По чиновете моята следа личи
и последни думи за СБОГОМ на дъската.
На раздяла тежко е! Мълчим...!!!
Свели тъжно пред теб главата.
Не искам да си тръгвам вече,
оставям тук най-скъпите години.
Училищен звънец зове далече,
върнете се, спомени мили. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Маринова Всички права запазени

Предложения

Още произведения »