20 may 2008, 22:37

На моите колеги в Откровения

  Poesía
2.6K 0 13
 

 

 

 

 

                  На моите колеги- юристи в ОТКРОВЕНИЯ

                 

                 

 

 

               

 

 

                Във търсене на истината обективна

                сред букви; точки; алинеи...

                Запазихме ли своята сетивност?

                Не страдат ли душите от анемия?

 

 

                Сред кодекси от правомерно щастие...

                Сърфиране из залите съдебни...

                Във сблъсък с казуси опасни...

                И спорове - престъпно дребни...

 

 

 

                Видяли толкова добро и лошо...

                В човешката природа...

                Омраза дива... И неистова жестокост...

                Познали лицемерие във тога...

 

 

                Намираме последното спасение

                в поезията... И в светлината...

                Защото всеки стих е откровение...

                А словото е свято...

               

               

                P.S Поезията е като радиация... Прониква даже в съдебните зали...

                Моля, не убивайте прокурора!

 

                

               

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Светла е душата ти, Нинка, затова и поезията ти е такава!!! Обичам стиховете ти!!! Благодаря за удоволствието!!!
    Прегръдки!
  • Много хубав стих, въздействащ, истински и красив. Оригинално написан е. Жалко, че не съм юрист.
  • Намираме последното спасение
    в поезията... И в светлината...
    Защото всеки стих е откровение...
    А словото е свято...
    Да, намира го, на само този който го умее, а ти определено го можеш!
    Прегръщам те!

  • Поезията...Този нежен пристан за душите ни...Поздравления!
  • Поздравявам те, Нинче!!! Облъчена съм...вече.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...