20 мая 2008 г., 22:37

На моите колеги в Откровения

2.6K 0 13
 

 

 

 

 

                  На моите колеги- юристи в ОТКРОВЕНИЯ

                 

                 

 

 

               

 

 

                Във търсене на истината обективна

                сред букви; точки; алинеи...

                Запазихме ли своята сетивност?

                Не страдат ли душите от анемия?

 

 

                Сред кодекси от правомерно щастие...

                Сърфиране из залите съдебни...

                Във сблъсък с казуси опасни...

                И спорове - престъпно дребни...

 

 

 

                Видяли толкова добро и лошо...

                В човешката природа...

                Омраза дива... И неистова жестокост...

                Познали лицемерие във тога...

 

 

                Намираме последното спасение

                в поезията... И в светлината...

                Защото всеки стих е откровение...

                А словото е свято...

               

               

                P.S Поезията е като радиация... Прониква даже в съдебните зали...

                Моля, не убивайте прокурора!

 

                

               

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Светла е душата ти, Нинка, затова и поезията ти е такава!!! Обичам стиховете ти!!! Благодаря за удоволствието!!!
    Прегръдки!
  • Много хубав стих, въздействащ, истински и красив. Оригинално написан е. Жалко, че не съм юрист.
  • Намираме последното спасение
    в поезията... И в светлината...
    Защото всеки стих е откровение...
    А словото е свято...
    Да, намира го, на само този който го умее, а ти определено го можеш!
    Прегръщам те!

  • Поезията...Този нежен пристан за душите ни...Поздравления!
  • Поздравявам те, Нинче!!! Облъчена съм...вече.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...